Колонка Daily Wely: Франки ‘Мълчаливият’
Daily Wely е колонка за моята работа, престъпността и сигурността, която се публикува няколко пъти седмично на този сайт. Днес номер 1: Франки ‘Мълчаливият’
В кафе-кътчето на универсалния магазин V&D в Гронинген се видяхме за пръв път през 2013 г. Франк тъкмо беше излежал присъдата си в затвора за мащабно производство на екстази и търговия с оръжие. Той имаше послание за майката на убито момиче.
Това щеше да бъде първата от безброй срещи. Франк С. стана един от най-важните ми контакти в криминалния свят. Той никога не назоваваше имена, никога не издаваше никого, но ме научи невероятно много за подземния свят и особено за света на синтетичните наркотици. След като веднъж му помогнах със сериозен психологически проблем, той сложи ръка на рамото ми и каза: „Аз съм твоята застраховка живот. Всеки, който те нарани по какъвто и да е начин, ще си получи заслуженото.“ Категорично заявих, че това не е необходимо, но той не искаше да чуе.
Франк беше изпратил имейл и искаше да се срещнем. Защото онзи летен ден от 2014 г. той имаше послание за една майка. Тази майка беше Ивон Елевелд. Нейната 7-годишна дъщеря Наоми Шанел беше брутално изнасилена и убита в Асен през лятото на 1999 г. Ян Стоферс, Чудовището от Асен, я удуши под студен душ след продължително насилие. По време на насилието сексуалният престъпник поръча пица, а когато тя беше сама с чудовището в къщата, трябва да е чула майка си да вика името ѐ на улицата. Майка ѐ търсеше дъщеря си, която си играеше навън.
В книгата ми Levenslang over levenslanggestraften (Доживотна присъда, 2013) убийството беше разгледано подробно. Бях интервюирал майката и тя е една от десетките близки на жертви, с които поддържам редовен контакт. Убийството беше дълбоко засегнало Франки. „Искам да ѐ кажеш, че мога да уредя Ян Стоферс да бъде бит всяка Коледа в затвора“, каза той благородно. Предадох го на Ивон същата вечер. Тя намери жеста за симпатичен, но отказа предложението.
От онзи ден в кафе-кътчето съм се срещал с Франк десетки пъти и съм разговарял с него още по-често. Дори станахме приятели. Не съдя хората единствено по делата им. Хората правят грешки. Гледам дали някой е лош или добър човек. Някой, който живее стриктно по закона, може да бъде по-голям мерзавец от престъпник с добро сърце.
Франк беше голям. Много голям. Два пъти беше осъден на четири и пет години затвор от съда в Северна Холандия за ръководене на престъпна организация. Когато трябваше да плати няколкостотин хиляди като конфискация, той с ентусиазъм попита съдията дали може да плати веднага. Между другото, прокурорът беше поискал почти три милиона евро. Франк имаше голям авторитет в подземния свят и редовно бе привикван от престъпници да посредничи при конфликти.
Роденият в Сицилия Франк беше спечелил десетки милиони евро от търговията. В Париж се возеше в лимузина с красиви жени. Най-добрият фризьор в града имаше право да идва в хотела, за да подстрижи любовница.
По време на нашите срещи винаги пушехме хубави пури и пиехме изискани вина, уискита и коняк. Франк все още обичаше да поглъща голяма купа сорбе. Рядко съм виждал някой да изпразва стъклена купа с такъв ентусиазъм. Той споделяше все повече с нарастването на взаимното доверие. Никога не ми е искал услуга, никога не е имало скрита заплаха. Можех да му поверя да гледа децата ми.
Но съвестта бавно започна да гризе Франки. И ето как стоят нещата. Години наред той правеше бизнес с руснаци: висши военни, от които купуваше суровини за производството на синтетични наркотици. Отчасти благодарение на Франк, Холандия можеше да се отдава на екстази по партитата между приблизително 2000 и 2010 г.
Мъжът, който някога е играл за юношеския отбор на футболния клуб Хераклес, беше измислил гениален трик за внасянето на химикалите в Холандия. Той участваше в проект за автобусна линия между Украйна и Германия, място близо до границата, за превоз на деца от Чернобил. Деца, които бяха тежко болни след ядрената катастрофа от 1986 г., можеха да се възстановяват при приемни семейства. ‘Мълчаливият’ накара да разделят горивните резервоари на автобусите на две отделения с преграда: в едната част имаше гориво, в другата — суровини за производство на екстази.
За литър от изключително търсените BMK или PMK престъпниците плащаха около 2800 евро, така че едно пътуване с автобус носеше над 400 000 евро. Имаше десетки пътувания. Тъй като С. също сам пресоваше хапчета, бизнесът му беше истинска златна мина заради изключително ниските разходи. Вървеше добре, докато автобус не беше проверен на германската граница, след като С. беше предаден. Между другото, той ръководеше транспорта и производството от затвора във Веенхайзен, където излежа четири години за първото си дело.
През 2024 г. С. научи, че е неизлечимо болен. Оттогава загуби десетки килограми и може да преживява дните само с помощта на морфин. Той е в чужбина от години и каза сбогом на криминалния свят. Мъжът е изключително интелигентен и създаде няколко успешни бизнеса. След 2006 г. никога повече не е бил осъждан.
И така, съвестта бавно започна да го гризе. Десет години го молех да запишем историята на живота му на хартия. Но той упорито отказваше. До декември 2025 г. „Мик, ще го направим. Има неща, за които съжалявам. Като пътуванията с Чернобил. Също искам да предупредя хората да не избират кариера в престъпността.“ Буквално същия ден се свързах с издателя си и беше даден стартът на нова книга. Вече водим и разговори с големи компании за телевизионен сериал и филм. И гарантирам: и двете ще бъдат сензационни. Историята на живота на ‘Мълчаливият’ е невероятна.
Още един анекдот. Франк известно време имаше жена бодигард. Срещнах я веднъж. Седяхме в ресторант в Северна Холандия и бях донесъл кутия бонбони за нея. Направих комплимент на Франк: „Каква мила и красива жена.“ Той избърса устата си със салфетката и каза без да мигне: „Разбира се. Но ако е нужно, ще простреля някого през коляното.“
О, да: Ивон Елевелд за щастие се чувства добре, предвид обстоятелствата. Тя се надява Ян Стоферс да остане затворен до края на живота си. Споделям надеждата ѐ.